Вярвам, че в живота всичко идва с времето си, нито по-рано, нито по-късно. И въпреки това съм сигурна, че печенето с квас при мен закъсня. Усещам го като толкова мое и толкова хубаво, че съжалявам, че не започнах по-рано от страх и несигурност. Трябва да кажа, че и проваления опит от преди година да отгледам квас, допълнително ме обезкуражи. Изглежда сложно, но не е, повярвайте ми. Надявам се тук сред четящите статията да има хора, които нямат квас и да съберат кураж да го направят, защото си заслужава. А тези питки за бургери с квас са най-вкусните, които съм опитвала....