Преди да продължите да четете искам да ви кажа, че пиша тази статия искрено и лично и не искам да карам никой да вярва в нищо, което ще прочете тук. Това е моята история, моя опит и аз го споделям с вас, защото съм избрала да споделям, не само рецепти, не само хубави моменти, а всичко, което намирам за важно и полезно. Ако успея да помогна на един, значи усилията ми не са напразни. Споделянето е моя начин да се справям с различни ситуации. Вярвам, че затова сме тук зедно и в социалните мрежи също. Когато споделих, че имам автоимунно заболяване толкова много хора ми писаха със съвети и споделяне на собствен опит или просто да ми дадат кураж, че няма как да не продължа темата тук.
Как разбрах, че имам автоимунно заболяване?
Важно е! Важно е, защото Хашимото е заболяване, от което човек не подозира, че може да страда. Това са симптоми, които никой не би отдал на автоимунитет или поне обикновен човек, без медицински познания и опит. Обострят се, когато сме в състояние на стрес, затихват, когато нещата са ок, но все пак ги има дори в лека форма. Не им отдаваш внимание, мислиш, че е нещо временно, но истината е, че с времето нещата стават все по-сериозни. С това искам кажа на всяка една от вас, която чете тази статия да обръща повече внимание на здравето си. То винаги е приоритет!
Как започна всичко?
Казвам го по този начин, защото аз разбрах случайно. Да, вече съм сигурна, че аз съм имала автоимунитет от ученическите си години. Имах симптоми, на които никой лекар, не отдаде достатъчно внимание. Така много години по-късно през 2022-ра, януари месец, след две раждания за 2 години и половина се наложи да си поставя Ковид ваксина заради работен ангажимент. Истината е, че умирах от страх. Всички знаем за сагата с ваксините, за противоречивите мнения, за малкото информация, която имаше. И да, чувствах се като опитно зайче. Вярвах обаче и още вярвам, че медицианата е достатъчно напреднала и това е начина да се върнем към ежедневието си отпреди 2020-та година. Ами уви, не стана така за мен. Моето ежедневие се промени по начин, който наистина не очаквах. Знаете ли, колкото съжалявам, че си поставих ваксина, толкова се и радвам, защото тя беше причината да разбера, че имам Хашимото. Искам да кажа, че макар да знам и разбирам, че съм болна, не съм се чувствала по-здрава от много години.
Симптомите
При мен лично психическия проблем беше много по-голям от физическия. Толкова голям, че приятелка ми сподели, че съм гледала различно (уплашено). И така беше. Получавах паник атаки, бях апатична, а аз винаги съм най-ентусиазирания човек, който ще срещнете. Бях притеснена, черногледа, некомуникативна, ядосана, крещяща, плачеща и все неща, които никоя жена и майка не иска бъде. В същото време страдаща от серозен косопад (толкова сериозен, че загубих 2/3 от косата си и се наложи да я подстрижа къса), напълняваща, подута, задържаща вода, изморена, със сърцебиене и пъпки по лицето. На всичкото отгоре открих подут лимфен възел под едната си мишница. Отидох на лекар заради него.
Въпреки, че Хашимото е много индивидуално заболяване (в смисъл, че нищо не работи за всеки в него) симптомите са почти идентични. Ще изброя тези, които имах аз:
- напълняване
- косопад
- задържане на вода
- запек
- депресия
- желязодефицитна анемия
- лесна уморяемост и сърцебиене
- усещане за студ
- апатия
- паник атаки
- изтръпване на ръцете по време на сън
- лишеи по тялото (те са по-скоро заради глутенова непоносимост)
И така 6 месеца след поставянето на Ковид ваксина и изпитване на всички изброени симптоми в най-голямата им сила се озовах с диагноза Tиреоидит на Хашимото. Да, ревах, да питах се защо на мен, та аз водя здравословен начин на живот, дори се опитвах да спортувам (казвам опитвах, защото буквално едвам мърдах. Тичах само на инат и почти до припадък, защото знаех колко мога и не знаех защо сега не мога. Мислих, че просто не съм във форма.) и накрая го приех.
Знаете ли, след като се наложи да отида на ехография на гърдите почувствах почти облекчение, когато чух диагноза Хашимото. След като се наревах и естествено почетох доста в интернет по темата, още на същия ден си купих три книги и препоръчвам на всеки един с тази диагноза да го направи.
Книгите на Изабела Уенц са:
- Протоколът Хашимото
- Тиреоидит на Хашимото – Първопричината
- Хашимото: хранителна фармакология
Тук ще опиша резултатите от изследването ми, защото знам, че са важни за хора с такава диагноза. Под тях ще опиша резултатите след спазване на 3 месечна диета, която споделям по-долу + прием на синтетичен хормон.
- TSH – 16.997, TAT – 263.54, MAT – >1000
- TSH – 2.410, TAT – 187.62, MAT – 835.8
От всичко, което прочетох разбрах едно – решението не е прием на синтетичен хормон. Не казвам, че не го приемам, напротив. Всяка сутрин, вече почти година, освен две сутрини, в които избягах от ежедневието и се почувствах толкова спокойна и щастлива, че забравих, че съм болна и съответно да го изпия. Но, ако искам, а аз искам да бъда здрава ще трябва да се постарая повече. Какво имам предвид?
Промени навиците, промени храненето, промени мисленето си!
Дааа, за да се е стигнало до тук е изминат дълъг път. Това не е заболяване, което развиваш от днес за утре. Всъщност няма само една причина, а най-вероятно комбинация от няколко. В средата на юни месец разбрах за моята диагноза и веднага започнах прием на хормон + няколко хранителни добавки, а от началото на юли започнах да спазвам диета. Има много протоколи, които могат да се спазват, но за начало аз реших на изключа определни възпалителни храни от менюто си. Като човек, който всяка сутрин започваше деня си с голяма чаша кафе с мляко и нямаше мужда от закуска си мислих, че ще ми е страшно трудно да спра кафето. И млякото 🙂 Но спрях. Тук не става дума, само за инатливо ограничение. Не, не бива да мислите по този начин. Става въпрос за това да вярваш, че правиш нещо добро за себе си, че това е пътя, който трябва да извървиш, за да се научиш да живееш живот без определени храни, но да не го разбираш като ограничение.
Храните, които изключих от менюто си за 3 месеца са:
- Глутен
- Мляко и млечни продукти
- Яйца
- Соя
- Бяла захар
- Кафе
- Алкохол
Няма да повярвате, колко много хранителни продукти отказвате по този начин. Спомням си, че веднъж изядох няколко парченца печен чипс, защото си мислих че ям картофи, обърнах опаковката и прочетох съдържанието, а той съдържаше пшенично брашно. Да, подробното четене на етикетите на храните, които купувате е добро начало по пътя към вашето по-добро аз.
Три месеца по-късно, аз бях нов човек! Всички по-горе описани симптоми бяха изчезнали. Растеше ми нова коса, бях върнала нормалните си килограми и можех да тичам, без да имам чувството, че ще припадна. И всичко беше чудесно с изключение на факта, че аз и предполагам никой не иска да живее живот с толкова ограничения. Обичам храната, обичам да я готвя, да я снимам, не случайно имам кулинарен блог. Разбира се, че мога да си пиша рецепти без тези храни, но проблема е, че аз не разбирам здравословното по този начин. Идеята не е да живеем живот пълен с ограничения постоянно. Идеята е да имаме балансирано меню и да сме отговорни към телата си и с какво ги зареждаме. Бавно и със страх включих всички храни в менюто си просто като експеримент. Наблюдавах сигналите на тялото си и така със сигурност разбрах, че тялото ми не обработва глутен по правилен начин. Отново се появиха лишеи и след изключването му, те изчезнаха.
Там някъде е индивидуалната истина за това заболяване. Ако мога да дам съвет той ще е да изключвате (за минимум 14 дни) и да включвате определени храни, за да видите как телата ви реагират. Обещaла съм си и това лято да изкарам три месеца без тези храни. През лятото има голямо разнообразие от плодове и зеленчуци, а със заместващите сирена и млека изобщо не е трудно, повярвайте ми.
- Винаги избирайте качествен натурален шоколад. Четете етикета! Някои натурални шоколади съдържат мляко, а вие не искате това.
- Купувайте овесени ядки специално обозначени, с етикет без глутен
- Използвайте готови миксове безглутеново брашно
- Вместо пшенични кори за баница използвайте оризови
- Купувайте паста без глутен
- Заменете прясното мляко с ядково
- Заменете киселото мляко с кокосова сметана
- Винаги приготвяйте повече храна и десерти, за да може, когато ви трябва нещо набързо да не посягате към готова пакетирана храна
- Купувайте готов безглутенов хляб от био магазините
- Заменете олиото и краве маслото с кокосово масло
- Като подсладител в десерти използвайте нерафинирана захар, кокосова захар, мед или кленов сироп
- Не пийте кафе на гладно
- Винаги закусвайте и най-добре със солена закуска
Понеже сме в кулинарен блог, ще оставя няколко рецепти, които не включват глутен, млечни, яйца, соя и бяла захар
- Сурови овесени кексчета
- Шоколадови барчета
- Шоколадови трюфели
- Кокосово къри от червена леща
- Здравословна торта с прах от червено цвекло
- Хрупкави шоколадови барчета
- Бананово блонди
- Лимонови барчета с макадамия
- Кейк с шам фъстък и авокадо
- Веган барчета с горски плодове
И така, скъпи приятели. Стигнахме до момента, в който не искам да ви казвам, че битката ми продължава, защото не мисля, че живота трябва да бъде битка. Това не означава, че аз ще се примиря със ситуацията, защото честно казано, не ми се пие хапче всяка сутрин цял живот. Споделете ми вашата история, ще се радвам да я чуя.
Последвайте моите социални мрежи за още рецепти и не забравяйте да ме тагнете на вашите снимки на тази рецепта Инстаграм и Фейсбук.